За региона

ИСТОРИКО – ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РЕГИОНА:

Село Габровица се намира в община Белово, област Пазарджик. Териториалната площ на общината заема 346.356 кв. км и съставлява 7,77 % от територията на пазарджишка област. Населението на общината е 9 645 жители. Територията на община Белово обхваща части от планините Рила, Родопи, Средна гора, разделени от пролома на река Марица и силно врязаната долина р. Яденица, както и части от Горно- тракийската низина.

Общината включва общо 8 населени места – град Белово и селата Аканджиево, Мененкьово, Габровица, Голямо Белово, Дъбравите, Момина клисура, Сестримо.

Община Белово притежава ресурси, съчетаващи местоположение, климатични особености, щедра природа, уникални археологически и исторически паметници, минерални извори. Стратегическото местоположение на общината, в частност на  село Габровица  – близостта до столицата София (95 км), до големите областни центрове Пловдив (76 км) и Пазарджик (41 км) е  удобна изходна позиция за посещения  на забележителни природни и исторически обекти в Родопите и Рила.

Село Габровица е разположено в североизточното подножие на Рила, на десния бряг на река Марица, на 12 км северозападно от общинския център Белово и на 8 км югоизточно от град Костенец. Населението на Габровица е 559 жители. Землището на Габровица се простира от двете страни на река Марица и пролома Момина клисура.

Релефът е планински. Селището се състои от две части (Габровица и Габровските ханове, наричани днес Горно и Долно село), разстоянието между които е около 1 километър.  Надморската височина на селото е около 500 метра.

Габровските ханове (долното село) са  в пролома  на стария Босненски път, а днес на международния шосеен и железен път Белград — София — Цариград. Спирката на железния път в Хановете се нарича Бойка. Чрез тези пътища селото и Хановете се свързват националната инфраструктура.

В климатично отношение  село Габровица е закътано в котловина, защитено  от ветровете, а Хановете са изложени на проломния вятър. Град бие рядко.

Растителността в землището на Габровица е извънредно разнообразна. Цялото землище на мястото на някогашни едри гори е осеяно от групички храстови гори с различен състав, главно дъб, но и много габър, който е дал името на селото и Хановете. Между тия храстови горички особено по равнището, е пръсната работна земя — ниви и ливади. Едрите високостеблени гори от бук и иглолистни дървета са във вътрешността на Рила.

Наличието на   културни пластове от различните епохи – останки от десетина тракийски гробници,  от антични,  ранновизантийски и средновековни  крепостни съоръжения в околността, специфичния смесен местен диалект, стратегическото положение на селото (имало 4 хана за отсядане през Османския период) говорят за неговото отдавнащно поселение.

Най-старите данни за наличие на човешко присъствие в региона датират от неолита (VІ – ІІІ в. пр. Хр.) Това са били територии на автохтонното тракийско племе Беси. Динамичните събития през късната античност и ранното средновековие, оказват своето влияние върху ареала, като тук се наслагват тракийски, славянски и римски културни влияния. През 813 г. след победата на хан Крум при крепостта Версиникия, областта попада в пределите на българската държава.

През цялото Средновековие районът е един от центровете за отстояване на българската народност и държавна независимост. Жителите на Габровица вземат дейно участие и в национално- освободителните борби по време на Българското възраждане. В селото се е укривал Левски, за което свиделства паметна плоча. А в годините преди Втората световна война се включват в Съпротивата.

Измежду многото антифашисти се откроява Ламбрина Костадинова – Бойка, участничка в отряда на Александър Пипонков – Чапай и взела участие в първата фаза на Втората световна война в „27-ми Чепински полк”, предвождан от същия. Умира на фронта. В нейна памет е наречена железопътната спирка „Бойка”.

В първата половина на 20 век голяма част от мъжкото население на Габровица се занимава с миньорство. Разработени са находища на кафяви и лигнитни въглища. След Втората световна война повечето жители работят в заводи и предприятия в съседните градове Костенец и Белово. Днес част от жителите продължават да работят в частни фирми и предприятия в същите градове и в Долна Баня.

Основният поминъкът на населението е главно земеделие и животновъдство. Отглеждат се предимно царевица и пшеница. Традиция и хоби е ловът. Всички жители на селото са православни християни. Първата църква в Габровица е построена в 1858 год.,  църквата „Св. Св. Кирил и Методий” ( 1900 год.) и параклисът „Възнесение Господне” в местността „Св. Спас” са функциониращи и днес.

Първата училищна сграда датира от  1881 г., а през 1931 г. се построява нова, в която и до днес се помещава ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Читалище „Христо Ботев“ е основано в 1929 г

ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ:

Пешеходен  екотуризъм

Средната надморска височина на община Белово е 1263 м , като най-ниската точка е 293 м, а най – високата е Славов връх – 2306 м. Тeриторията на община Белово обхваща части от планините Рила, Родопи, Средна гора, разделени от пролома Яденица, както и части от Горнотракийската низина. Осовната част от общинската територия се намира в най – източните части на Рила планина  (частта от Белмекенския дял и по-голямата част на Славовския дял). В района се намират туристическите хижи – „Милеви скали”, района на с. Костенец с Костенските водопади. Друга възможност за ЕКО и пешеходен туризъм е село Костенец и Курорта „Вили Костенец”, както и Костенския водопад, язовир Белмекен и връх Белмекен, където се намира националната спортна база. Тази възможност може да бъде допълнена  и с АТВ, мото и вело туризъм.

Габровица е изходен пункт за изкачване до Арамлийския камък – скалист връх в източния дял на Рила, връх Шпаньовица (през който преминава пътека от Сестримо за седловината Помочена поляна и връх Белмекен).

За Габровишката скала се тръгва срещу течението на река Габровщица. Преминава се през местността  Лаоборе, а след това през местността Камилата и се стига до водосила на дерето, което се спуска от местност Совата. Оттам се тръгва вляво и след около 400 m пред погледа се откриват зъберите на скалата. Тя е обградна с гъста гора и е стъпаловидно оформена. На една от терасите има огромна ниша.

В района се намират няколко богати на флора и фауна лесопаркове – „Баира”, „Раковица”, „Азово”, „Левке”.

Зимни спортове

Курортът Боровец се намира само на 37 км, а язовир Белмекен на 31 км.

Минерални извори и балнеолечение

На територията на община Белово и село Костенец се намират няколко минерални извора с  доказан  лечебен състав и лечебни свойства. Термалните води на Белово са с температура 40 градуса С. Съставът – сулфат, натрий, калций, с минерализация 0,58 мг/л е подходящ за лечение на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания, заболявания на нервната система и стомашно-чревни заболявания.

Край града има открит обществен басейн с олимпийски размери, детски басейн и пързалка. Минералните води  на село Костенец са с температура 46 – 73 градуса С. Съдържат  – сулфати, хидрокарбонати, флуор, натрий и радон. Дебитът е 12 л в секунда.

Благоприятни са за лечение на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания, заболявания на нервната система.

Лов и риболов

Съществуват големи горски масиви  с естествени гори. Ловно стопанство Белово обхваща 21 472.9 ха. В него се намира голямо разнообразие от различни видове дивеч. Непосредствената близост до река Марица е едно от предимствата на „ Tandov house”.

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТИ:

– „Прокопът”   се намира западно от село Сестримо, между Крива река и нейния приток река Ошляк. Паметникът представлява останки от стар граничен окоп с дължина 2.5 км и ширина около 3 метра.

– Параклис „Св. Петка” е вписан  в скалист масив над село Сестримо. Обектът е природна и архитектурна забележителност.

–  Средновековна крепост „Градището” се намира северно от с. Момина Клисура върху стръмна височина. Дебелината на крепостните стени е 70 см и е изградена от недялани камъни, споени с хоросан и чукани керемиди. Зад крепостните стени има останки от жилищни постройки, водопроводи от кюнци, захранващи се от „Свирчовец”. Крепостта е служила за охрана на Моминоклисурския път.

– Средновековна крепост „Раковица” се намира на границата на землищата на селата Момина Клисура и Голямо Белово. От нея носи името си река Раковица. Крепостта е била защитно съоръжение за отбрана от турските нащественици. Професор Иван Батаклиев пише следното: „В тази крепост беловци и жителите но околните села се събирали под ръководството на войводата Курт, вероятно след 1371 год., за да се защитават срещу поробителите начело с Гази Даут паша. Борбата била тежка и продължителна и за двете страни. Най-после обсадените склонили да прекратят бойните действия, при условие турците да не посягат на  имуществото им и да не ги прогонват от родните им места.” Великата саможертва на защитниците се пресъздава художествено от писателя Людмил Стоянов. До крепостта се стига с 30-минутен преход по добре очертана пътека от село Голямо Белово.

–   «Момин скок» е природна забележителност близо до село Момина клисура, свързан с легендата за героична девойка, хвърлила се от скалата след няколко дневна битка за отбраната на Ихтиман.

– Село Голямо Белово е важен стопански и духовен център от втората половина на 19 век и епохата на  Българското възраждане. В килийното училище са се обучавали около 50 – 60 ученика. Тодор Каблешков, началник на железопътната гара по това време основава в 1874 год. читалище «Искра», изиграло основна роля в подготовката на Априлското въстание. Местното население посреща тържествено четата на Георги Бенковски и взема дейно участие в самото въстание. Селото е съхранило и богато архитектурно наследство. 80% от жилищата са построени по време на Възраждането и 50 къщи са обявени за паметници на културата. Църквата «Св. Георги», датираща от 1813 год. е с уникален иконостас, дърворезба и иконопис. В двора се намира скалния манастир, създаден след падането на България под Османско владичество. В селото могат да се разгледат къщите, в които са отсядали Иван Вазов и Алеко Константинов, преди да поемат пътя към  Алабашката поляна, където е бил изработен черешовият топ на беловските въстаници.

– «Беловска базиликата» се намира на 1.5 км южно от село Голямо Белово, на връх «Св. Спас». Останките датират от  6 в. сл.Хр.

– Лесопарк «Левке» обхваща 60 декара и включва горски площи, Базиликата и руините на ранновизантийския град Левке – най – значимият в региона. Градът е просъществувал до набезите на турските войски.

Със съдействието на любезните домакини,  гостите на  “TANDOV HOUSE” могат да се запознаят с  автентичните местни обичаи и традиции, фолклор, местни кулинарни специалитети, диалект – характерни за Габровица и региона.